Тракийски конник

Тракийският конник е тракийско божество, и/или герой , най-често наричано само "Херос". Почитан е в множество тракийски светилища от римската епоха (1-3 в. сл. Хр.). Представян е в ловни сцени, или просто в движение. В по-сложните сцени конникът може да се движи към олтар, до който има дърво с увиваща се в клоните му змия. До олтара понякога е изобразена жена (жени) и/или жертвени животни. Понякога конникът е съпътстван от куче или помощник. Чести негови атрибути са копието и плячката.

Образът на конника се среща върху различни артефакти в предримската епоха - образът на царя-конник (или бог-конник) украсява апликации за конска амуниция (Летнишкото съкровище, Луковитското съкровище), съдове, пръстени. Повечето от тези предмети са от скъпоценни метали и се свързват с царската идеология или тракийските култове (мистерии).

Иконографията на образа претърпява развитие и преживява в християнското изкуство, в което като конници-войни се изобразяват светците Георги, Димитър и Мина. В наши дни в православния свят особено популярни са изображенията на св. Георги Победоносец и Свети Димитър.

Изображение на конник-войн е изсечено в скалите на Мадарското плато, близо до днешното село Мадара в България. Този скален релеф се намира на около 23 метра височина от основата на скалите и представлява конник, пронизващ с копие лъв, следван от куче. Около конника има запазени прабългарски надписи на гръцки език.

Някои изследователи свързват Мадарският конник с тракийската изобразителна традиция. Други смятат прабългарския му произход за безспорен, понеже има изобразено стреме, а стремето е непознато в античността.