Траколожка експедиция за могилни проучвания

Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) е българска археологическа експедиция, направила през последните години едни от най-значимите открития в българската археология в Долината на тракийските владетели. Неин ръководител от 1971 до 15 септември 2008 е ст. н.с д-р Георги Китов.

История

Проектът ТЕМП стартира през 1966 г. в рамките на проучвателните работи на нос Калиакра и територии от днешната Добричка област. В периода 1966–1969 г. археологическите разкопки се провеждат под научното ръководство на ст.н.с. Георги Джингов от АИМ при БАН и д-р Любка Бобчева, която тогава е директор на Окръжния исторически музей в Добрич. От 1969 до 1971 г. за проучванията в Градница, Севлиевско отговаря ръководителят на катедра „Археология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ проф. Атанас Милчев. От 1971 г. разкопките се провеждат под ръководство на д-р Георги Китов. Заместник-ръководители са представители на ловешкия исторически музей, Музея на занаятите в Троян, историческия музей в Правец, пловдивския археологически музей, шуменския исторически музей, НИМ. След 2000 г. за разкопките в Тракийски култов център Старосел и Долината на тракийските царе заместник-ръководител на ТЕМП е Диана Димитрова (Археологически институт и музей при БАН).

Проучвания и открития

В екипа на ТЕМП работят множество археолози, архитекти, геофизици, художници, реставратори, които имат на разположение геофизична и земекопна техника. Благодарение на това експедицията работи бързо и повечето от откритията и се отличават с висока научна и художествена стойност.

Най-значителните разкрития на ТЕМП са:

• 1972 — Гробът от ранната бронзова епоха в центъра на Ловеч — все още единствен гроб, датиран от това време.
• 1975 — Могили от ранножелязната епоха в землището на с. Гумощник, Троянско
• 1976–1977 — две гробници в Жаба могила край Стрелча
• 1980/1981 — Некрополът Горан-Слатина в Ловешко от ранната бронзова епоха. Все още най-големият и богат сред останалите в България.
• 1992 — Малката могила в землището между Шипка и Шейново, където са открити два лабриса (костени двойни брадви, символи на царска власт), 3 златни огърлици, пръстен-печат, други златни и сребърни накити, две сребърни фиали, ситула и купа от бронз, местни и вносни глинени съдове и др.
• 1993–2004 — 11 монументални храмове-мавзолеи в могили от късножелязната епоха в Долината на тракийските владетели:
• 1993 — Оструша — намерени уникални стенописи по тавана, два сребърни съда, пълен комплект сребърни украси за конска амуниция и други предмети.
• 1995 — Славчова могила — разкрит храм с представителна фасада, преддверие и правоъгълна камера.
• 1995 — Зарева могила — разкрито погребение на знатен тракийски войн. Близо до скелета му е намерено бойно снаряжение и останки от кон с богато украсена сбруя.
• 1995 — Сашова могила — гробница, за която се предполага, че е на одриски владетел. Находките представляват скелет с шлем, плетена ризница, меч, върхове на копия, златна фибула, сребърна фиала.
• 1995 — Голяма Арсеналка — разкритият храм има представителна фасада, правоъгълно и кръгло помещение, ритуално каменно легло и двукрили каменни врати.
• 1995 — Сарафова могила — намерени са незначителни предмети от злато и сребро, глинени украси и амулети
• 1996 — Хелвеция — ограбван в древността подмогилен храм с коридор, преддверие-олтар и правоъгълна камера.
• 1996 — Могила на грифоните — гробница с изобразени два грифона на входа.
• 1996 — Шушманец — забалажителна с двете си колони, в йонийски и дорийски стил, които се срещат за пръв път в Тракия.
• 2000 — могилата Рошавата чука при с. Александрово (Област Хасково) - разкрита Александровската гробница с глинен саркофаг от 2 части с 6 миниатюрни съда, мъниста, 6 амулета и двойни брадвички. Китов прави предположението, че в средата на 4 в.пр.н. в нея е направено детско погребение с кремация.
• 2000–2002 — гробниците в района на Тракийския култов център Старосел: Четиньова, Хоризонт, Недкова, Коилишка, Маврова, Пейчова, Павлова.
• 2000 - Четиньова могила — тракийски храм, вероятно на тракийския владетел Ситалк, с височина 20 метра, централно парадно стълбище, фасада с пластична и цветова украса. Считан за един от най-представителните паметници на тракийската подмогилна архитектура.
• 2000 — Маврова могила — открит е златен пръстен-печат с образа на сфинкс
• 2000 — Пейчова могила — 3 комплекта сребърни украси за конска амуниция, 4 сребърни съда, златен пръстен-печат с ловна сцена.
• 2002 — Павлова могила — разкрит е гроб с кремирани трупове и множество златни копчета, сребърни пръстени и гривни.
• 2004 — могила Светицата, край Шипка - В могилата, ТЕМП открива неограбена гробница на тракийски владетел, погребан по орфически обичай, като на мястото на главата е намерена единствената от Тракия златна маска, както и златен пръстен с изображение на атлет, амфори, кани, сребърна чаша. Направено е предположението, че находката е гробът на живелия в средата на 5 век пр.н.е. тракийски цар Терес, баща на Ситалк.
• 2004 — В могилата Голяма Косматка е открита бронзова скулптурна глава в естествена големина, за която се допуска, че е на тракийския цар Севт III, живял в края на 4 и началото на 3 век пр.н.е. През 2005 г. това предположение се потвърждава по надписа „Сеуту“ („на Севт“). Месец след разкритието в същата могила, на 7 метра от дотогавашните разкопки са намерени са 73 предмета, от които 20 златни: златен венец, дрехи и кожена ризница, украсени със златна апликация с глава на разярен лъв и растителни елементи, златен киликс (малка чашка с хоризонтални дръжчици за пиене на вино) и пълен комплект украси за конска амуниция. Открито е сребърно копие на бисерна мида с богата позлата, както и златоткан килим, върху който даровете са наредени.
• 2007 - В Далакова могила край Тополчане екипът попада на царско погребение. Намерени са втора златна маска, 2 златни фиали, 2 сребърни ритона с позлата и др. В други могили в околността също са открити интересни находки. Разкопките продължават и през сезон '08.

За разкритията си в Старосел през 2000 г. експедицията ТЕМП получава голямата награда на Форд Мотор Къмпани за 2000 г. в областта на опазване на културно-историческото наследство.

Материали от разкопките се пазят в Националния исторически музей, в Археологическия институт и музей при БАН в София, както и в историческите музеи на Каварна, Добрич, Габрово, Ловеч, Стрелча, Пловдив, Пазарджик, Правец, Раднево, Нови пазар, Казанлък, Хасково, Стара Загора и др. музейни сбирки.