Одриско царство

Одриското царство е държавно обединение на тракийски племена обединени от Одриската династия в югоизточна Тракия, в началото на V в. пр. Хр. В периода на най-голямо разширение, царството обхваща обширна територия от земите между реката Стримон (дн. Струма) на запад, Евксински понт (дн. Черно море) на изток, Северното Егейско крайбрежие на юг и реката Истрос (дн. Дунав) на север. Първият могъщ владетел, известен в изворите е Терес I. Държавата се развива при синовете му Спарадок и Ситалк, укрепва при управлението на Севт I и Амадок I, достига разцвет при Котис I. При следващите владетели Одриското царство попада под хегемонията на Македония, преживява нашествията на келтите, и накрая влиза в границите на римската провинция Тракия.

Създаване и разцвет на Одриското царство

След VII в. пр. Хр. по Егейското и Черноморско крайбрежие на Балканския полуостров се появяват селища на елински колонисти. В края на VI в. пр. Хр. и в началото на V в. пр. Хр. през югоизточна Тракия минават няколко похода на персийската армия и се основават персийски гарнизони. Отношенията на траките с персите и гърците активизира политическия живот, което довежда и до създаване на силна държавна структура. За пръв път одрисите успяват да създадат дълготраен съюз след оттеглянето на персийската армия. Счита се, че Терес поставя началото на първата могъща тракийска държава (първа половина или средата на V в. пр. Хр.. Държавата се простира по теченията на Марица, Арда и Тунджа до крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско море. Одриското царство фактически няма една постоянна столица, тя е там където пребивава царят. Владетелите обикалят постоянно подвластната си територия и отсядат в множество царски резиденции. Едни от тези царски градове, освен споменатия Ускудама, много вероятно са били Кабиле (близо до днешния Ямбол) и царският град-резиденция Севтополис (дн. на дъното на язовир Копринка край Казанлък) построен от Севт III .

При сина на Терес - Ситалк, държавата се разширява значително. Завоювани са територии и на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на р. Дунав. Според Тукидид, владенията на одрисите започват от Абдера при устието на р. Места и се разпростират чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизат и земите на други тракийски племена, които са покорени от Ситалк и му плащат данък. Ситалк сключва мирен договор с Атина в навечерието на Пелопонеските войни през 431 г. пр. Хр. и обещава военна помощ, която договореност в крайна сметка не изпълнява. Амбициите на Ситалк са да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на Македония и на нейния владетел Пердика. През 424 г. пр. Хр. царят води битка с трибалите, но претърпява неуспех. През същата година Ситалк умира, без да е сигурно дали загива на бойното поле или смъртта го настига в резиденцията му.

На престола се възкачва Севт, известен като Севт I. Новият цар продължава активните икономически и политически операции на своя предшественик. Известно е, че Севт успява да поднови съюза с атиняните. През периода 424 - 421 г. пр. Хр. става забележително увеличаване на данъците от гръцките градове по северозточното Егейско крайбрежие. Те достигат до 400 таланта злато и сребро. Предполага се, че Свет ги е поставил под своя зависимост. Известно е, че той събира войска от наемници гети и започва военна кампания срещу атиняните на югоизток, в района на Тракийския Херсонес. Севт завладява един град, който най- вероятно е Кардия. Събитието се датира към 411 г. пр. Хр., но от този момент нататък сведенията за тракийския цар се губят в изворите.

Последният велик одриски цар е Котис I (IV в. пр. Хр.). По време на неговото царуване Одриското царство постига своеобразен връх в политическия си живот. Според античните автори той заема престола след преврат. Царят влиза в историята като съюзник на Атина, дори получава почетно гражданство в знак на приятелство. Далновиден и въоръжен с търпение Котис не прибързва с военните действия. През 362 г. пр. Хр. тракийските войски нахлуват в Тракийския Херсонес и покоряват няколко града. Междувременно Котис се среща и с новия владетел на Македония - Филип II. Не е известно за какво са се договаряли. Преди да довърши Херсоненската офанзива, през 359 г. пр. Хр., малко след договореностите с Филип II, Котис е убит от двама братя от Енос, вероятно по поръчка на Атина.

След смъртта на Котис Одриското царство се разделя на три части. Настъпва период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Следват години на упадък.

Упадък на Одриското царство

От смъртта на Котис и разделянето на царството между тримата му сина се възползва македонския владетел Филип II, който нахлува с войските си в Тракия и превзема едно по едно малките одриски царства. След смъртта на Филип II, неговият наследник Александър Велики утвърждава властта на Македония в Тракия с военен поход. При наследника на Александър - Лизимах - одриски владетели се появяват отново на историческата сцена. Най-известният владетел от този период, края на IV в. пр. Хр., е Севт III - разкопана е неговата столица Севтополис и е открита неговата гробница в могилата "Голяма косматка". През 313 г. пр. Хр., по време на борбата си с Лизимах, тракийският владетел прави опит да настани свои гарнизони по черноморските градове. Те обаче се вдигат на въстание, което той не успява да потуши. След това събитие данни за одриския предводител Севт III не се срещат.

През III в. пр. Хр. от север нахлуват келтите и завладяват част от тракийските земи. Известно е съществуването на келтско царство със столица Тиле и владетел Кавар в района на Бизантион. Известни са имена на одриски владетели от периода 2-1 в. пр. н. е. - Раскупорис, Реметалк и др. Техните малки царства са лесно превзети от римляните и през I в. сл. Хр. земите на Одриското царство влизат в състава на образуваната в 45 г. сл. хр. римска провинция Тракия.